Заплаха от санкции надвисва над шивашкия сектор в Бангладеш преди изборите
Дака, Бангладеш — Седмици след бурните протести за повишаване на заплатите и последвалото затваряне на фабрики, индустрията за готови облекла (RMG) в Бангладеш, основен източник на приходи за нацията, се справя с нова фаза на безпокойство: „възможни“ икономически санкции от страна на западните партньори на страната.
Съединените щати и Европейският съюз колективно представляват повече от 80 процента от многомилиардните продажби на облекло в Бангладеш и всяка санкция срещу RMG индустрията ще нанесе сериозен удар върху и без това обсадената икономика, казаха анализатори.
Заплахата от санкции от страна на САЩ възникна, след като Дака обяви 7 януари за национални избори в това, което вероятно ще бъде още едно привидно едностранно гласуване.
Тези опасения бяха допълнително засилени в началото на декември, когато ключов доставчик на облекло за САЩ беше предупреден за санкции в акредитив (LC) от чужд купувач на облекло.
Акредитивът се издава от финансови институции или подобни лица, за да се гарантира плащане на продавачите на стоки и услуги след представяне на подходящи документи. По същество помага за избягване на риска, като има междинни банки купувачи и продавачи, които гарантират правилно плащане.
Според LC, копие от което е получено от Al Jazeera, западният купувач е заявил: „Няма да обработваме транзакции, включващи държава, регион или страна, санкционирани от ООН, САЩ, ЕС, Обединеното кралство. Ние не носим отговорност за каквото и да е забавяне, неизпълнение или/ разкриване на информация по причини, основани на санкции.“
Ако клаузата влезе в сила, производителят на облекло в Бангладеш вероятно ще претърпи огромни загуби, тъй като купувачът няма да бъде задължен да извършва никакви плащания за поръчките, направени при този производител на облекло.
Както лидери в индустрията, така и правителствени служители отхвърлиха заплахата като „слух“ и „антиправителствена“ пропаганда и казват, че не могат да бъдат наложени подобни икономически санкции, особено на сектора на облеклото, тъй като това е индустрия, която е напълно съвместима и спазва всички международните трудови закони.
Faruqe Hassan, президент на Асоциацията на производителите и износителите на облекла в Бангладеш (BGMEA), каза, че LC идва от конкретен купувач и не е законова заповед или известие от „конкретна държава или държави“.
„От BGMEA вече се свързахме с купувача и проблемът беше решен. Това беше просто предупредителна клауза, вмъкната от банката, която изготви LC от името на купувачите“, каза Хасан пред Al Jazeera, „Това не означава, че която и да е страна планира да наложи някакви санкции на нашата индустрия.“
Зад безпокойството
Хасан обаче призна, че много собственици на фабрики са изразили своите опасения на скорошна среща на BGMEA относно тази клауза за LC и „продължаващите политически сътресения в Бангладеш са породили всякакви спекулации“.
Националните избори в Бангладеш предстоят след по-малко от три седмици, но няколко политически вълнения разстроиха бизнеса и икономиката на страната.
Бангладешката националистическа партия (BNP), основната опозиционна партия, бойкотира изборите на фона на опасения за сериозно манипулиране на изборите. Това определя изборите като повторение на едностранчивите допитвания, проведени през 2014 г., в които водената от Шейх Хасина Авами Лига спечели безспорно 153 от 300 парламентарни места.
BNP казва, че не са възможни свободни и честни избори при партизанско правителство и даде пример с изборите от 2018 г., в които участва. Независими наблюдатели нарекоха изборите сериозно „фалшифицирани“, при които Awami League осигури 288 от 300 места, резултат, който The Washington Post каза, че може да се очаква само в страна като Северна Корея.
През последните няколко месеца опозиционните партии организираха протести по улиците, за да настояват за установяване на неутрално служебно правителство по време на изборите.
От края на октомври правителството използва груба сила и съдебни дела, за да потуши протестите. Само през ноември повече от 10 000 лидери и активисти на БНП бяха хвърлени в затвора. Никой не е получил гаранция досега.
Хондокар Голам Моазем, изследователски директор на мозъчния тръст Център за политически диалог (CPD) в Бангладеш, каза пред Al Jazeera, че сегашният политически катаклизъм очевидно е изиграл ролята си в разпространяването на широко разпространената идея, че RMG индустрията на Бангладеш може да бъде изправена пред икономическа санкция.
Съединените щати вече заеха твърда позиция с нова визова политика за Бангладеш през септември, в която заявиха, че ще наложат визова санкция на „лица, подкопаващи демократичния изборен процес в Бангладеш“.
Предупредителната бележка в LC дойде и в момент на тежки вълнения в сектора на RMG заради повишаване на минималната заплата, при което загинаха четирима работници.
Това съвпадна и с въвеждането от САЩ, най-големия купувач на облекло в Бангладеш, на президентския меморандум за напредък в овластяването на работниците, правата и високите трудови стандарти в световен мащаб.
Меморандумът е усилието на администрацията на Байдън „да следва цялостен правителствен подход за напредване на овластяването и организирането на работниците, правата на работниците и трудовите стандарти в световен мащаб“.
Докато представяше законопроекта, държавният секретар на САЩ изрично спомена активистка на работниците в областта на облеклото в Бангладеш и каза: „Искаме да сме там за хора като Калпона Актер, работничка и активистка в областта на облеклото от Бангладеш, която казва, че е жива днес, защото посолството на САЩ се застъпи от нейно име.“
След новия законопроект на САЩ Министерството на търговията на Бангладеш получи писмо от посолството на Бангладеш във Вашингтон, окръг Колумбия, в което посолството спекулира, че „Бангладеш може да бъде сред страните, към които е насочен новият меморандум на САЩ“.
Ал Джазира видя писмото и министърът на търговията Тапан Канти Гош потвърди получаването му и каза на Ал Джазира, че правителството на Бангладеш вече е информирало САЩ за неотдавнашните стъпки, които са предприели за защита на трудовите права в Бангладеш. „Ние сме много сериозни по отношение на трудовите права и сме подписали всички конвенции на МОТ.“
Колко сериозни са опасенията относно санкциите?
Финансовият анализатор от Бангладеш в Германия Зия Хасан каза пред Al Jazeera, че не може да се изключи перспективата за санкции на САЩ срещу шивашката индустрия в Бангладеш.
„Историческите модели показват, че широките визови санкции вероятно са като отмъщение за подозрения за изборна манипулация – типичен американски отговор на предполагаеми измами при гласуване в световен мащаб“, каза той, добавяйки, че докато САЩ обикновено не налагат икономически санкции на основания на политиката на дадена страна само по себе си евентуалната санкция за търговия с облекла може да зависи от проблемите на правата на работниците.
„Отказът от справедлива сделка при преговорите за заплатите, трудовите нарушения чрез заплахи, лишаване от свобода или дори убийство на вокални защитници на труда може да накарат САЩ да действат според своите предупреждения за санкциониране на злоупотребата с труда“, каза той.
Актер, активист за трудови права, каза пред Al Jazeera, че въпреки че работниците са се върнали на работа след преразглеждането на увеличението на минималната заплата, техните искания не са били изпълнени и гневът от несправедливостта към работниците все още кипи в сектора.
„Стотици наши работници бяха хвърлени в затвора за участие в протестите и към момента не са пуснати под гаранция. Увеличението, което беше дадено, изобщо не е достатъчно, за да се пребори с растящата инфлация. Така че твърдението на индустрията, че правата на работниците са защитени, не е вярно“, каза тя.
„Ние обаче очевидно не искаме никакви санкции срещу тази индустрия. Това ще бъде опустошително не само за нашите работници, но и за нашата икономика“, добави тя.
